Фикус бенджамин е едно от най-често срещаните за декорация растения. Може да се срещне почти във всеки дом, офис или балкон, дори градина. Той е толкова предпочитан основно заради красивата и гъста, подобна на дръвче корона, която можем да оформим с малко грижи и постоянство. Бенджамина е лесен за гледане, стига да се съобразяваме с няколко простички правила и изисквания.
Произход: У нас бенджамина се отглежда основно като стайно растение, но в по-топлите страни той се развива прекрасно навън. Родината на този красавец са Китай, Индия, Югоизточна Азия, Филипините и Австралия. От него се получава смолата benzoin , откъдето идва и името му.
Описание: Бенджамина е вечнозелено дърво или храстче с малки, лъскави листа, които могат да бъдат едноцветни (зелени, тъмнозелени), пъстри (различни комбинации на зеленото, тъмнозеленото, бялото, кремавото и дори сивкавото),гладки или къдрави – издължени в края. На височина в стайни условия стига от 20-30 см. до 3-4 м. В природата, където расте като дърво може да надмине 20 м.
Температура: Фикус бенджамин не понася много ниски температури. През зимата температурата не е желателно да пада под 13 градуса. През лятото оптималната температура за отглеждането му е 15-20 градуса, но понася и по-високи .Чувствителен е на течение, затова трябва да се избягват такива места поради възможност от окапване на листата. Бенджамина общо взето не обича да променя мястото си, понеже се травмира и може да започне листопад, който обаче за радост в повечето случаи е обратим.
Светлина: Светлолюбиво растение. Трябва да му осигурите достатъчно светлина,но без пряко огряване от слънцето. Утринното и следобедното слънце обикновено не са фатални, но в обедните часове трябва да му се осигурява сянка. Колкото е по-пъстролистен сорта (особено с бели и жълти шарки), толкова повече светлина му е необходима. Зелените видове понасят и по-сенчести места. При недостатъчно светлина се формират криви и слаби клончета с рехави листа, които дори могата да опадат. При поливане е желателно да се завърта на 45 градуса, защото като всяко растение бенджамина се стреми към светлината и това може да доведе до деформиране на короната и загубата на симетрия.
Поливане: Поливайте този красавец само когато горния слой на почвата е сух. При недостатъчно поливане, както и при преполиване е възможно окапването на листата. Ако листата жълтеят и падат, то вероятно засушавате прекалено. Ако пък падат нови, зелени листа – навярно преполивате. Изобщо бенджамина може да започне да рони листа по много причини и най-важното и най-трудното е да резберете от какво точно се предизвиква листопада, за да можете и своевременно да отстраните причината. Използвайте за поливките престояла хладка (не ледена) вода. Бенджамина обича високата въздушна влажност, затова е желателно да се оросява от време на време, особено при горещо време, като трябва да се внимава да не се пръска при директно огряване от слънцето. Друг начин за повишаване на влажността е като се постави саксията върху подложка от камъчета, които се поливат с вода и изпарявайки я, помагат на бенджамина да получава необходимата му влага. Трябва да се внимава обаче саксията да няма контакт с водата в подложката,тъй като може да настъпи преовлажняване на почвата и следващите от това неприятни последствия. През зимата оросяване не е толкова необходимо, освен в случаите, когато саксията е в близост до отоплителен уред и въздуха в стаята е сух.
Торене: През цялото лято, та и до септември-октомври, бенджамина се подхранва с тор за листнодекоративни растения 2 пъти в месеца. С торенето не бива да се прекалява, защото многото тор в повечето случаи е гаранция за проблеми и вместо да помогне може да навреди. Бенджамина е чувствителен към липсата на желязо и трябва да му се набавя от време на време с поливките. Ако растението страда от липса на желязо (листата пожълтеят или се появят жълти петна), то може да се напръска с желязо-съдържащ подходящ препарат. За това най-добър съвет ще ви дадат в агроаптеката като им покажете листенце от растението. Не винаги пожълтяването обаче се дължи на липса на желязо, затова ако се колебаете от какво е по-добре се посъветвайте с някой по-опитен или в агроаптеката.
Пресаждане: Пресаждане на бенджамина се предприема само когато корените на растението се подават на повърхността на саксията. Внимавайте при преместването да не ги нараните. Ако растението е в по-голяма саксия може да подмените само горния почвен слой. Това ще осигури достатъчно нови хранителни вещества.
Размножаване: Размножава се чрез резници, въздушни отводи или семена. В домашни условия се размножава успешно чрез резници предимно през лятото,но е възможно и през други сезони, макар и по-трудно. Резника се поставя във вода докато пусне коренчета, след което се засажда. Лично аз държа резника във вода няколко дни, докато се появят бели точковидни налепчета и садя преди да са се появили корени, като саксийката покривам с найлон (правя парниче) и държа така, докато се уверя,че покарват нови листа. На найлона пробивам няколко малки дупчици, за да може растението да диша и когато се вкорени махам парничето постепенно, за да може бенджаминчето да се приспособи към новите условия. До сега съм имала 100% успех с този начин. По-трудно се вкореняват пъстрите сортове.
Подрязване: Бенджамина има нужда от оформяне на короната, което става с подрязване. Ако през зимата растението е загубило много листа и расте само на височина,то скъсете клонките, за да се сгъсти. Напролет порастват много нови разклонения и трябва да се отстранят тези, които са слаби или на неподходящо място според нас.
Стеблото на този фикус може да се оформи по интересен начин, като се сплетат няколко клонки или стебла на една и съща възраст и се превържат без да се стягат прекалено, за да се фиксират без да се спре притока на хранителни вещества. След време те се вдървяват и превръзката може да се махне, като се продължи сплитането по-нагоре. Фикус бенджамина е подходящ материал и за бонсай. Добре вирее в една саксия с почвопокривни като фикус пумила например.
От време на време листата на бенджамина трябва да се почистват от праха и понеже е трдудно да избършем всички листа, то това се прави с хладен душ, като повърхността на саксията се покрива с найлон.
( )